Кaк става така?

Чудеса се случват всеки ден…

Днес беше приятен почивен ден…Такива, каквито много обичам. Разходки, кафенца, вкусни дълги обяди и шопинг. Пълен релакс и наслада. Разхождахме се, харчихме пари, забавлявахме се… Целият ден мина неусетно.

Накрая на деня ми се прииска да завършим вечерта в един увеселителен център, но бяхме изхарчили всички пари в брой и имахме само картови. И когато най – много ни трябваха просто забравихме кода:-)))

Тогава си казах: “ Какво толкова, ЩЕ НАМЕРЯ НЯКАК ПАРИ…“. И бях толкова сигурна, че няма накъде, а реално това беше почти невъзможно, НО АЗ ПРОСТО БЯХ УБЕДЕНА И СИ ГО МИСЛЕХ И СЕ СМЕЕХ ДОКАТО СЕ РАЗХОЖДАХ / вече си бяхме тръгнали от увеселителния център /.

По едно време на една от пътеките видях пари и то толко колкото бяхме намислили да изтеглим от картата / със забравения пин /. Взех ги, зарадвах се и отидохме да се забавляваме както бяхме решили по – рано. А Вселената просто ни достави желаното.

Как стана, не знам и аз…Поисках силно, повярвах безрезервно и от нищото ги намерих там на земята чакащи точно мен.

Дали вярвам, че бяха точно за мен??? О, да, защото хората ги настъпваха, а само аз ги забелязах.

Искайте, вярвайте и ще получите. Даже и в БИБЛИЯТА го пише. Аз се убедих за пореден път:-))