Наскоро четох в книга за Люка / книга учеща хората на щастлив живот /, че дребни неща могат да ни направят щастливи. Тези проучвания са правени върху стотици хора и е установено по научен път. Спомням си, че едно от тези неща беше палене на ароматна свещ всяка вечер, когато семейството сяда да вечеря.

Или пък завиването с топло, меко одеялце в студен зимен ден. Също и хубаво сготвено ароматно ястие…Бях забравила какво съм чела, когато днес случайно реших да сготвя за вечеря ризото с гъби и бяло вино. Сложих да запържа лук, после гъбки, ориз и ароматни подправки, полях ги с бяло вино и прясно мляко и аромата на уютна Септемврийска вечер се разнесе из целият ни дом.

You only live once, but if you do it right, once is enough.

Здрачаваше се, гледах през алуминиевите щори нашареното в краски от залеза небе и се наслаждавах…Отворих прозореца да влезе малко чист въздух, когато усетих аромат на печени селски чушки, онези от детството, които като ги пекоха бабите миришеше целия квартал…

И почувствах някакво приятно, топло чувство сякаш бях дете…Беше приятно, а на пръв поглед обикновена Септемврийска вечер. Тогава се сетих за книгата…Бяха прави…Съвсем обикновени неща могат да ни направят щастливи…Замислете се дали е така…

Когато се научим да се вглеждаме на пръв поглед в обикновените неща, да им се радваме и да ги оценяваме започваме да се чувстваме щастливи.

За това е важно да не изпускаме живота и радостите му препускайки от задача в задача, а да се поспрем и да оценим сегашния момент…Той няма да се повтори. Той е само веднъж…